Държавната политика за осигуряване на равенство пред закона и равенство в третирането забранява всякакви форми на пряка или непряка дискриминация. Правонарушение е всяко ограничаване на права или увреждане на интереси, извършено въз основа на защитените признаци.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., Комисията осигурява защита и разглежда жалби и сигнали, когато неблагоприятното отношение е породено от следните изрично дефинирани защитени признаци:
·
Пол
·
Раса
·
Народност
·
Етническа принадлежност
·
Човешки геном
·
Гражданство
·
Произход
·
Религия или вяра
·
Образование
·
Убеждения
·
Политическа принадлежност
·
Лично или обществено положение
·
Увреждане
·
Възраст
·
Сексуална ориентация
·
Семейно положение
·
Имуществено състояние
·
Всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
За да бъде компетентна Комисията за
защита от дискриминация (КЗД) да образува производство и да наложи санкции, е
наложително в жалбата или сигнала ясно да бъде посочен поне един от
гореизброените нормативно установени признаци.
Комисията за
защита от дискриминация (КЗД) е независим държавен орган, който разглежда сигнали и
жалби абсолютно безплатно за гражданите. Важно е да знаете, че предприемането
на принудителни мерки срещу нарушителя не става веднага. Всички описани по-долу
правомощия на Комисията се упражняват едва след като случаят бъде детайлно
проучен и КЗД се произнесе с официално РЕШЕНИЕ, с което изрично установява
извършеното нарушение:
· Прекратяване на нарушението: След произнасяне с решение КЗД
официално задължава нарушителя (работодател, институция, юридическо или
физическо лице) незабавно да преустанови дискриминационните действия или
практики.
· Финансови наказания: В решението си Комисията налага
предвидените в закона административни глоби и имуществени санкции на
извършителите, както и на лицата, допуснали или съдействали за извършването на
дискриминация.
· Задължителни предписания: Чрез решението се определят конкретни
принудителни мерки и срокове за тяхното изпълнение, за да се гарантира, че
проявите на дискриминация няма да се повторят в бъдеще.
· Възстановяване на първоначалното състояние: Комисията може да задължи извършителя да отстрани последиците от нарушението и да възстанови положението на засегнатото лице такова, каквото е било преди дискриминационния акт.
КЗД няма правомощия да възстановява работника или служителя на заеманата длъжност или да присъжда неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения по Кодекса на труда на пострадалите лица.
КЗД няма правомощия да присъжда парични обезщетения за вреди на пострадалите лица.
Тях можете да претендирате пред съда, като влязлото в сила решение на КЗД има обвързваща сила и служи като основно доказателство за извършената дискриминация.
Основната разлика между жалбата и сигнала се крие в това кой е засегнат от проявата на дискриминация и какъв е Вашият интерес в производството пред Комисията. Съгласно Закона за защита от дискриминация и Правилника за устройството и организацията на дейността на КЗД, разграничението е следното:
Жалба
Подава се от лице, което лично е засегнато от проявата на дискриминация.
Вие ставате „жалбоподател“ (главна страна в процеса). Имате право да участвате в заседанията, да представяте доказателства, да изисквате документи и да обжалвате решението на КЗД пред съда, ако не сте доволни.
Пример: Работодателят
отказва да повиши конкретно Вас, заради Вашия пол, или Ви уволнява поради
напреднала възраст.
Сигнал
Подава се от лице, което не е директна жертва, но
е станало свидетел на дискриминация срещу други лица, общности или на публично
място.
Вие действате в обществен интерес и се явявате
„сигналоподател“. КЗД е длъжна да направи пълна проверка по изнесените факти,
но Вие не ставате страна в последващото производство. Това означава, че нямате
право да обжалвате решението на Комисията, тъй като Вашите лични права не са
били нарушени.
Пример: Виждате публикувана обява за работа, в
която пише „Търсим мъже до 35 години“, или забелязвате рекламен клип в медиите,
който обижда определен етнос или хора с увреждания.
Имате три лесни
начина за избор:
1. На място или по пощата: Напишете я на лист хартия и я
донесете в централния офис в София или в някой от регионалните ни офиси в
страната или я подайте чрез лицензиран пощенски оператор.
2. По имейл: Изпратете я дигитално на електронния
адрес на комисията, като я подпишете с квалифициран електронен подпис.
3. Чрез електронна форма: Използвайте публикуваната форма на
интернет страницата на КЗД.
Проблемът: Често получаваме жалби или сигнали без имена или без подпис. Законът забранява на КЗД да разглежда анонимни жалби и сигнали.
Решението: Винаги посочвайте трите си имена, точен адрес и телефон за връзка. Накрая задължително се подпишете с химикал (или с квалифициран електронен подпис, ако пращате имейл).
Грешка 2: Неконкретизиране на фактическите обстоятелства („Кой“, „Кога“ и „Защо“)
Проблемът: Непълнота на фактическите твърдения: Голяма част от постъпващите жалби съдържат единствено субективни усещания за обида или несправедливост, но в тях липсват конкретни фактически данни. Жалба, в която не са посочени ясни параметри на нарушението, възпрепятства Комисията да извърши първоначална преценка за допустимост и забавя производството поради необходимост от допълнително отстраняване на нередовности.
Решението: Прецизност на изложението: Хронологията на събитията трябва да бъде описана обективно, ясно и подредено. За да бъде редовна Вашата жалба съгласно изискванията на закона, задължително трябва да идентифицирате и посочите: Ответник: Точното наименование на физическото лице и/или, държавния орган или юридическото лице (фирма, институция), срещу което е насочено оплакването. Време и място: Конкретната дата (или период) и точното местонахождение на извършване на твърдяното нарушение. Защитен признак: Конкретната Ваша лична характеристика по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (напр. увреждане, възраст, пол, етническа принадлежност), която се явява пряка причина за неблагоприятното третиране.
Грешка 3: Изпускане на крайния срок (Давност)
Проблемът: Граждани подават оплаквания за случки, станали преди много години.
Решението: Законът изисква да подадете жалбата до 3 години от момента на нарушението. Ако този срок е изтекъл, Комисията не може да започне производство.
Грешка 4: Подаване на жалба за несправедливост
Проблемът: В КЗД често постъпват жалби за междусъседски конфликти, битови скандали или откази на административни органи да съдействат по казуси, които нямат никаква връзка с признаците за дискриминация.
Решението: Не всяко несправедливо или незаконосъобразно действие представлява дискриминация по смисъла на закона. В тези случаи следва да се обърнете към съответните компетентни органи съгласно българското законодателство.
Можем да разделим условно производството пред КЗД в три фази:
1. Първоначална проверка за редовност и допустимост
Веднага след получаване на жалбата, администрацията под ръководството на председателя на КЗД извършва служебна проверка за редовност (самоличност, ЕГН, постоянен адрес, наличие на подпис, ответник и защитен признак)
Ако се установят пропуски, се изпраща официално съобщение с конкретни указания. Вие разполагате със строго определен 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението, за да отстраните нередовностите. При неизпълнение в този срок Ви се изпраща повторно уведомление с указания за отстраняване на недостатъците, като ако това не бъде сторено, жалбата се връща, а производството се прекратява.
2. Разпределение и фаза на проучване
Когато жалбата е редовна, тя се разпределя към специализиран постоянен заседателен състав (3-членен или 5-членен). Един от членовете е докладчик по преписката. Новият правилник залага на по-строга организация при следните действия:
Задължителни писмени обяснения: На ответната страна се изпраща копие от жалбата и се определя срок за представяне на писмен отговор и доказателства.
Събиране на доказателства: Докладчикът изисква документи от държавни органи, институции или търговски дружества и може да назначава експертизи.
Посредничество и споразумение: Новата уредба дава силен акцент на помирителната процедура. По предложение на докладчика, страните могат да постигнат доброволно споразумение за преустановяване на спора, което се одобрява с акт на Комисията.
3. Насрочване, провеждане на открито заседание и постановяване на решение
След приключване на проучването докладчикът изготвя доклад-заключение и се насрочва открито заседание на състава по преписката. В тази фаза се прилагат стриктно правилата за производство. Страните се явяват лично или чрез упълномощен адвокат, излагат становища, оборват твърденията на срещуположната страна и изслушват призованите свидетели и/или вещи лица. Производството завършва с приемане на решение по преписката от заседателния състав.
Решението съдържа:
Окончателно установяване дали е извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация (дискриминация, тормоз или подбуждане към дискриминация).
Посочване на конкретния извършител (физическо или юридическо лице).
Налагане на законово определените административни глоби и имуществени санкции.
Постановяване на конкретни мерки със задължителни срокове за преустановяване на дискриминационните практики.
Всички решения на КЗД подлежат на съдебен контрол пред съответния Административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.