Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е български национален независим специализиран държавен квазисъдебен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и провеждане на държавната политика в областта на равните възможности и равното третиране на всички граждани на територията на Република България.

Тя представлява „национален орган за равенството“, какъвто имат всички страни-членки на Европейския съюз.[4] Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и свои регионални представители, което осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) или други закони, уреждащи равенство в третирането. 

КЗД има правомощията да разглежда и решава случаи на дискриминация, да налага принудителни административни мерки и санкции при констатирани нарушения, да постановява преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение, да дава препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на законодателството, уреждащо равенство в третирането, да дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове във връзка с равното третиране. 

КЗД е независими орган и структурно стои извън системата на разделението на властите. В този смисъл тя не е част от изпълнителната власт, за да може да действа независимо от нея, включително и като се произнася срещу нея и ѝ дава предписания и препоръки. Такава е изричната воля на българския законодател, който урежда КЗД, за да транспонира inter alia Директива 2000/43/ЕС и Директива 2002/73/ЕС, изискващи държавите членки на Европейския съюз да създадат независим орган за утвърждаване на недискриминацията. 

Комисията има правомощия по отношение на приемане, отменяне, изменение или допълнение на нормативни актове при несъответствието им с националните и международните правни норми за равно третиране.

КЗД има акредитация с клас B като национална институция за правата на човека от Международния координационен комитет на националните институции за правата на човека. Решенията на КЗД са индивидуални административни актове и като такива подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.